Тъкмо да излезете пред публика и да убедите сто човека в смисъла на онова, в което вярвате, но нещо ви хваща за гърлото и оставате застопорени на стълбите. Погледнете на тази ситуация абсолютно метафорично и си спомнете колко пъти искате да направите нещо, но не продължавате напред заради страха от провал. Често това е резултат от житейски преживявания, но и в огромна степен зависи от това дали сте настроени положително към себе си или гледате на действията си по-скоро предубедено.
Нагласите ни са заучена склонност да оценяваме нещата по определен начин, да изграждаме мнение за хора, казуси, събития или обекти. Преценката ни за нещата може да варира от негативна до позитивна и може да предизвика отрицателни, смесени или позитивни чувства и емоции.
Някои хора обвързват трупането на нови знания само с училището и университета. Всъщност, практическото усъвършенстване се случва далеч по-наситено и трайно извън академичните институции. Но, ако нагласите ни са, че асимилирането на информация се изчерпва с класната стая, то излизайки от нея ще се окажем притиснати от динамичен свят, към който не можем да се приспособим.
Няколко са факторите, които влияят върху изграждането на житейските ни нагласи.
- Семейството е най-мощният ресурс за формиране на визията ни. Родителите, братята и сестрите ни информират за огромен обем от неща. Тук корените са здрави и трудни за премахване.
- Връстниците – Приятелите на нашата възраст, хората, които сме избрали в живота си и на които имаме силно доверие, изградено на базата на преживявания, са също мощен източник на нагласи.
- Условията – Базисната среда, в която сме отраснали и широтата на опциите, които са ни предлагани още в детството, е поредният ключов елемент, от който зависи докъде ще стигнат вярванията ни за нас самите.
Реакциите ни в различните ситуации се определят от натрупания опит в миналото и от един куп други фактори като страхове, комплекси, мечти и пр., които формират поведението ни. Това е характерно и по отношение на нагласите ни докъде можем да разпрострем личностното си развитие. Положителната настройка увеличава продуктивността и възможността за ефикасно справяне с всеки казус. Помага ни да бъдем осъзнати към неуспехите си и ни кара да гледаме на тях като на средство за учене и развитие. Негативното отношение и нагласи имат напълно противоположен ефект, като блокират действията ни, намаляват доверието в собствените ни възможности и в крайна сметка водят до провал.
Американският психолог Даниел Кац дефинира четири типа нагласи.
- С акцент върху стимул – ако ни е възложена работа, която е свързана с поощрение, ние автоматично развиваме положително отношение към нея. Всички наши действия отразяват мотивацията за получаване на наградата. Това провокира иновативни подходи, но в същото време не е трайно поведение, а е подтикнато само от стимула, до който искаме да стигнем.
Например ако предложите на някой търговец допълнителна премия за продажбата на сложен продукт или услуга и той се справи, не е задължително това да означава, че се е научил да продава, а по скоро ще бъде свързано с желанието му да спечели наградата.
- Свързани със знание – често сме склонни да търсим причината защо правим нещо или какъв би бил ефекта от това, което правим. Количеството усилия, които полагаме, зависи до голяма степен от очаквания резултат. Липсата на яснота ни отказва да влагаме пълния си обем от способности в поставената задача за разлика от ситуация, в която сме категорично осъзнали защо правим нещо.
Ако един служител на знае каква е целта на дадено действие или операция, той по-скоро не би вложил старание в нея, още по-малко би се опитал да научи или да развива себе си по отношение на това, което му се налага да прави.
- Насочени към его защита – тези нагласи ни предпазват от психологически наранявания. Его отбранителната нагласа влияе върху поведението ни по такъв начин, че действията ни са подчинени на идеята да ни предпазят от психологическо увреждане.
Например, ако мениджър даде коригираща обратна връзка на свой служител, но го направи неправилно, т.е. твърде общо и оценъчно, за да защити своето его, служителят няма да чуе обратната връзка и ще формира защитна нагласа срещу мениджъра си. С други думи, ще изпусне възможността да учи от обратната връзка и да се развива.
- Отнасящи се до ценностите – нашите представи за смисленото определят идентичността ни и това кои сме. Индивидът може да има определени ценности, които формират отношението му към работата и ученето на нови неща.
И така, какво да правите, за да успеете все пак да изкачите стълбите и да блеснете на сцената:
- да практикувате мислене, с което да реформирате нагласите си
- за да постигате напредък в действията си, правете всеки ден по частичка от онова, което истински ви плаши. Или отново метафорично казано – разтягайте се регулярно, за да станете достатъчно гъвкави.
- ако не можете сами да разпознаете способностите си, потърсете отговорите за тях от най-близките хора, провокирайте тяхната обективност.
- опитайте се да оценявате усилията си (самокритикуването може да стигне огромни размери, ако не успеете да се фокусирате върху крачките, които все пак предприемате).
Като признавате успехите си и се потупвате сами по рамото, вие градите нови връзки във възприятията си, свързани с вас самите. Това означава да формирате далеч по-стабилни и нагласи и увереност в себе си, които да ви помагат по пътя на собственото ви развитие.